Aug 28, 2011, 10:46 PM
Гордост и суета
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже,
но носиме ключето на врата,
та в миг на болка, безметежно,
капака да открехнем. Суета.
Да. Влизаме на пръсти и отново
се срещаме с отминали неща.
Докоснати, превръщат се във слово.
Преписана съдба върху листа.
Понякога си тръгваме с "достойнство",
с загнездена в душите ни тъга.
Дали не проявяваме геройство,
на никого ненужно... при това!?
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И на мен много ми хареса!Поздравления!
-
"Дали не проявяваме геройство,
на никого ненужно... при това!?"
Така си е! И защо го правим пак?!
А годините така се изнизват, че вече е трудно да им се улови нишката...
Поздрав, Таничка!
-
!!!
-
Поздравления, Таня! Наистина уместен въпрос е поставен в поантата - днес така се промени ценностната система, че достойнството често преминава към атрибутите на отминали епохи... но дали наистина се чувства по-добре един мерзавец?
-
Прекрасен стих! А достойнството е едничкото нещо, което остава на все по-бедния ни народ, нека го запазим!
-
!!!
-
харесах!
Благодаря, Танче! -
Нека можем да открехваме капака, когато е нужно...
Поздрав! -
"Достойно" бягство- избор продиктуван
в момент на гняв или пък на обида.
А празното в сърцето се лекува
единствено със правилния избор...
-
Хареса ми!
-
Стойностен!Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
