Гореща тишина
Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена
от жилави, зли корени.
Изцвили вятърът. Конете
ги яздим, и... ги колим.
Ухае ханчето на вярност.
Като душа на поп е.
Гореща тишина. Шамарена.
Кого да бесим, Господи?!
Срамът се преоблече в гордост,
за да не го обидя...
Поне в Батак не стават покриви
от турски керемиди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены