15.10.2008 г., 22:12

Гореща тишина

2K 0 38
 

Гори виновно в Къкрина

неповторимо огънче.

Виси на гвоздей бъклица.

Трикрако дремят столчета.

Оградата му е оплетена

от жилави, зли корени.

Изцвили вятърът. Конете

ги яздим, и... ги колим.

Ухае ханчето на вярност.

Като душа на поп е.

Гореща тишина. Шамарена.

Кого да бесим, Господи?!

Срамът се преоблече  в гордост,

за да не го обидя...

 

Поне в Батак не стават покриви

от турски керемиди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разстърсващо!Браво !
  • Къде видяхте стих и поезия не рабрах...мале колко съм зле!?!Ако някой ме просвети ще съм му благодарен, защото това ми прилича на кратк разказ от който липсва по-голямата част.Жалко, че такива големи поети още никой не ги оценява и разбира!
  • "Гореща тишина. Шамарена."
    Тишината има много гласове.
    И мълчания.И страшни изводи...
    При тебе ....
    Аз я слушам...

  • А на Доган му дреме за керемидите щом му дадохме да си вдига дворците и джамиите където си ще! /това беше извън темата/
    ------------------------------------------------------
    Стихото - цепи мрака!!!!!!!!*
  • Поклон пред таланта ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...