Гореща тишина
Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена
от жилави, зли корени.
Изцвили вятърът. Конете
ги яздим, и... ги колим.
Ухае ханчето на вярност.
Като душа на поп е.
Гореща тишина. Шамарена.
Кого да бесим, Господи?!
Срамът се преоблече в гордост,
за да не го обидя...
Поне в Батак не стават покриви
от турски керемиди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени