Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
25 мая 2014 г., 16:06

Горест 

  Поэзия » Философская
440 0 3

Откъсна парче от сърцето,

затвори очи...

Отиде само на небето.

Къде ли се скита детето?

 

И щедра съм, раздавам милостиня!

Думи не изричам, гласът е онемял.

Душата ми е клетница,

завързана - ей там на ствол!

 

Майка съм, няма да прежаля

своето заминало дете.

Отронвам скришом по сълза

и бащата споделя моята съдба.

 

Опрял глава на телена стена,

загледан в близката гора,

в юмрука стиснал е тъга,

цигарата не сваля от уста!

 

Дали Пламен се казва и там?

Тъгувам и искам да знам!

Та когато и мама отиде,

да отговори - тук съм, вземи ме!

 

Прости ми, Боже, че се моля 

в църквата с повдигната глава.

Нали поглеждам все нагоре...

И знай, това ми е греха!

 

 

 

© Мария Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно е!
    Така се чувствам сега и аз!
    Благодаря ти!
  • Благадаря!Това чувство как да го подредиш как да споделиш!
  • Прости ми, Боже, че се моля
    в църквата с повдигната глава.
    Нали поглеждам все нагоре...
    И знай, това ми е греха!

    !!!
    !!!
    !!!

    ((( )))
Предложения
: ??:??