Горест
Откъсна парче от сърцето,
затвори очи...
Отиде само на небето.
Къде ли се скита детето?
И щедра съм, раздавам милостиня!
Думи не изричам, гласът е онемял.
Душата ми е клетница,
завързана - ей там на ствол!
Майка съм, няма да прежаля
своето заминало дете.
Отронвам скришом по сълза
и бащата споделя моята съдба.
Опрял глава на телена стена,
загледан в близката гора,
в юмрука стиснал е тъга,
цигарата не сваля от уста!
Дали Пламен се казва и там?
Тъгувам и искам да знам!
Та когато и мама отиде,
да отговори - тук съм, вземи ме!
Прости ми, Боже, че се моля
в църквата с повдигната глава.
Нали поглеждам все нагоре...
И знай, това ми е греха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
