Гори

27 апр. 2015 г., 18:12

Поэзия

724 2 4

От толкова дати, събития, хора,
от умерена радост и малко тъга,
животът убива ни - смешен и подъл,
а умората тихо задушава съня.

Стрелкащи мисли от бяло безумие,
спомени рязко свистят през нощта,
демони вият все едно пълнолуние,
и мълчаливите улици търсят деня.

Бягащи чувства и счупени призми,
порязват дълбоко и мирише кръвта,
а понякога трябва просто да дишаш
и да вярваш във тая проклета съдба.

Накрая си винаги сам, то е ясно,
но защо е нужно да живееш така?
Скрил се в себе си, недей да угасваш.
Гори, все едно нищо не ти обещава смъртта!

erik-lucifer (Ерик Василев)

2016-02-05T11:24:08+02:00

УНИКАЛНО! Поздравления за прекрасната поезия и блестящ образ! Наистина - уникат.
Anita765 (Ани Монева)

2015-05-12T22:48:27+03:00

Добър опит!
А това ми хареса много:
Бягащи чувства и пречупени призми
порязват..."
Само един неангажиращ съвет, помисли над този израз " и мирише кръвта". Помисли да замениш думичката "мирише" с друга. После прочети и сам ще разбереш защо.
Дерзай!
damata-9 (Таня Банкова)

2015-04-27T22:32:50+03:00

"Скрил се в себе си, недей да угасваш."... Хубаво и точно послание, имайки в предвид, че накрая наистина си сам, а "...нищо не ти обещава смъртта!"... Поздравления! Много ми хареса!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-04-27T21:15:31+03:00

Финалното изречение е уникално, както и цялото стихотворение! Аплодисменти, Филип!