Гори
От толкова дати, събития, хора,
от умерена радост и малко тъга,
животът убива ни - смешен и подъл,
а умората тихо задушава съня.
Стрелкащи мисли от бяло безумие,
спомени рязко свистят през нощта,
демони вият все едно пълнолуние,
и мълчаливите улици търсят деня.
Бягащи чувства и счупени призми,
порязват дълбоко и мирише кръвта,
а понякога трябва просто да дишаш
и да вярваш във тая проклета съдба.
Накрая си винаги сам, то е ясно,
но защо е нужно да живееш така?
Скрил се в себе си, недей да угасваш.
Гори, все едно нищо не ти обещава смъртта!
© Филип Филипов All rights reserved.
Добър опит!
