Гори
От толкова дати, събития, хора,
от умерена радост и малко тъга,
животът убива ни - смешен и подъл,
а умората тихо задушава съня.
Стрелкащи мисли от бяло безумие,
спомени рязко свистят през нощта,
демони вият все едно пълнолуние,
и мълчаливите улици търсят деня.
Бягащи чувства и счупени призми,
порязват дълбоко и мирише кръвта,
а понякога трябва просто да дишаш
и да вярваш във тая проклета съдба.
Накрая си винаги сам, то е ясно,
но защо е нужно да живееш така?
Скрил се в себе си, недей да угасваш.
Гори, все едно нищо не ти обещава смъртта!
© Филип Филипов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
УНИКАЛНО! Поздравления за прекрасната поезия и блестящ образ! Наистина - уникат.
-
Добър опит!
А това ми хареса много:
Бягащи чувства и пречупени призми
порязват..."
Само един неангажиращ съвет, помисли над този израз " и мирише кръвта". Помисли да замениш думичката "мирише" с друга. После прочети и сам ще разбереш защо.
Дерзай! -
"Скрил се в себе си, недей да угасваш."... Хубаво и точно послание, имайки в предвид, че накрая наистина си сам, а "...нищо не ти обещава смъртта!"... Поздравления! Много ми хареса!
-
Финалното изречение е уникално, както и цялото стихотворение! Аплодисменти, Филип!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
