mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
6 февр. 2008 г., 21:40

Горкият завистник... 

  Поэзия » Другая
535 0 7

Когато някой злостно нарани ни

със думи или с действия зловредни,

направо да си кажем - да, боли ни!

И болката открито да погледнем.

Понякога замислям се - та всъщност

обиждащият някак ощетен е!

И липсите си иска да запълни,

ранявайки друг някой с озлобление.

Горкият! Колко много е натрупал,

не знам какво - самотност, отчаяние?

Очаква с грубостта си да надмогне

сърдечните си болки и терзания...

Така не става, скъпи ми завистнико!

Обиждайки не сменяш факта прост,

че сам раняваш себе си, не другите -

живеят те, а ти си само гост.

Но не желан, очакван, вечно канен,

а просто... мимолетно малко зло!

За мен си пълен с мрак и си ми странен,

и чужд си ми. Върви си със добро!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??