Горкият завистник...
Когато някой злостно нарани ни
със думи или с действия зловредни,
направо да си кажем - да, боли ни!
И болката открито да погледнем.
Понякога замислям се - та всъщност
обиждащият някак ощетен е!
И липсите си иска да запълни,
ранявайки друг някой с озлобление.
Горкият! Колко много е натрупал,
не знам какво - самотност, отчаяние?
Очаква с грубостта си да надмогне
сърдечните си болки и терзания...
Така не става, скъпи ми завистнико!
Обиждайки не сменяш факта прост,
че сам раняваш себе си, не другите -
живеят те, а ти си само гост.
Но не желан, очакван, вечно канен,
а просто... мимолетно малко зло!
За мен си пълен с мрак и си ми странен,
и чужд си ми. Върви си със добро!
© Мария Борисова All rights reserved.
