16 июн. 2022 г., 07:23

Горска случка 

  Поэзия » Любовная
236 1 3

      

  Горска случка

 

        Имало да става

 

В гората Кумчо Вълчо,

потънал в самота,

с вълчицата отдавна

го раздели смъртта.

 

И много време мина,

но тъжен ходи той,

за нея още страда

и няма миг покой.

 

Децата си изгуби

във гъстата гора,

но вече си науми

да търси той жена.

 

А днес така приятно

пак слънцето блести

и времето е златно,

и Вълчо ободри.

 

По горската пътека

вървеше си така

и даже си подсвирна

отново със уста.

 

И ето че случайно

видя жена една,

голяма и прекрасна –

лъвица при това.

 

А гривата разкошна,

пънкарка беше тя,

но за беда ужасна

на царя бе жена.

 

Не оцени тук Вълчо,

че дебне го беда,

по нея се захласна,

направо „полетя“.

 

И комплименти ръси,

след нея все върви.

Лъвицата мълчи си,

но с поглед го следи.

 

При всяко трудно дело

е нужен и мерак

и Вълчо тръгна смело

да търси път и знак

 

към чудната лъвица.

В сърцето му – пожар!

Такава хубавица

от Господа е дар!

 

Ухажването мило

си даде резултат –

на ветреното било

целуна сивия му врат.

 

В разгара на играта

лъвът се появи

и неговата лапа

за миг го повали,

 

на Вълчо се стовари,

без милост и без жал.

Тъй силно го удари,

направо го уби.

 

Лъвицата прекрасна

излъга на мига

и каза, че насила

принудена била.

 

А царят бе доволен,

жена си той спаси,

но тя пък друг намери

и му изневери.

 

      Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) и Jackie151 (Антоанета Иванова), много благодаря!
  • Интересна приказка! Вълчо си намери майстора, а лъвицата - като някои жени мазна и лицемерна. Предизвика усмивка стихчето ти, Мария.
  • Това е случка в гората на живота - такава препратка направи съзнанието ми и те поздравявам за това, което се е получило! Браво!
Предложения
: ??:??