Горска случка
Горска случка
Имало да става
В гората Кумчо Вълчо,
потънал в самота,
с вълчицата отдавна
го раздели смъртта.
И много време мина,
но тъжен ходи той,
за нея още страда
и няма миг покой.
Децата си изгуби
във гъстата гора,
но вече си науми
да търси той жена.
А днес така приятно
пак слънцето блести
и времето е златно,
и Вълчо ободри.
По горската пътека
вървеше си така
и даже си подсвирна
отново със уста.
И ето че случайно
видя жена една,
голяма и прекрасна –
лъвица при това.
А гривата разкошна,
пънкарка беше тя,
но за беда ужасна
на царя бе жена.
Не оцени тук Вълчо,
че дебне го беда,
по нея се захласна,
направо „полетя“.
И комплименти ръси,
след нея все върви.
Лъвицата мълчи си,
но с поглед го следи.
При всяко трудно дело
е нужен и мерак
и Вълчо тръгна смело
да търси път и знак
към чудната лъвица.
В сърцето му – пожар!
Такава хубавица
от Господа е дар!
Ухажването мило
си даде резултат –
на ветреното било
целуна сивия му врат.
В разгара на играта
лъвът се появи
и неговата лапа
за миг го повали,
на Вълчо се стовари,
без милост и без жал.
Тъй силно го удари,
направо го уби.
Лъвицата прекрасна
излъга на мига
и каза, че насила
принудена била.
А царят бе доволен,
жена си той спаси,
но тя пък друг намери
и му изневери.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
