Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм,
древни, вечни, братя и сестри!
Килим с трева зелена в рая низпослан.
Потоци леят сребърните си води!
Приказният лес бе жив, като картина.
Безвременен, омайващ, поетичен!
От божествена ръка тъкан с магичен стан,
гоблен пленителен, богат и магнетичен! ...