Aug 22, 2023, 8:31 AM

Горски лес 

  Poetry » Landscape, Other
539 6 12

Дълбоко в сърцето на земята дива, 

покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,

разстлана бе гора блажена, мила.

Изумруден океан с безмерни дълбини.

 

Дървета, като стълбовете на изгубен храм,

древни, вечни, братя и сестри!

Килим с трева зелена в рая низпослан. 

Потоци леят сребърните си води!

 

Приказният лес бе жив, като картина.

Безвременен, омайващ, поетичен!

От божествена ръка тъкан с магичен стан,

гоблен пленителен, богат и магнетичен!

 

Пъстри птици рееха се в нежен танц.

Ефирен валс, галантен, романтичен!

Песента им като мелодичен пролив.

Етюд прецизен, нереален и епичен!

 

Но ето, горската симфония утихна.

В безмълвие потъна цялата гора.

B един единствен миг  покой настана.

Немотата се разля в невидима мъгла. 

 

От далеко чу се тропот, тежък, бавен.

Звукът прониза горската снага. 

В далечината силует яви се.

Образ, славен и омаен! Лик потънал в светлина!

 

Горски дух величен и премъдър!

Мистичен господар, сакрален, осветен.

Елен с премяна, бяла като пухкав сняг.

Виден сън вълшебен - нереален, озарен!

 

Слънце сякаш грее му в рогата!

Сияен летен изгрев - страстен, позлатен!

Очите му портал за неизведната вселена!

Лазурен поглед -  мъдър, ярък, откровен!

 

Поздравиха го дърветата с поклон гръмовен.

Птиците покорно сведоха глава.

Пеперуди пременени като горски феи

танцуваха и фино пърхаха с крила. 

 

Лесът сякаш във възторг отнесен беше

Изпаднала бе в транс митичната гора. 

И тъй, премина плавно и замина волен,

пазителят на животворната искра!

© Nebula All rights reserved.

  402  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??