Горски лес
Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм,
древни, вечни, братя и сестри!
Килим с трева зелена в рая низпослан.
Потоци леят сребърните си води!
Приказният лес бе жив, като картина.
Безвременен, омайващ, поетичен!
От божествена ръка тъкан с магичен стан,
гоблен пленителен, богат и магнетичен!
Пъстри птици рееха се в нежен танц.
Ефирен валс, галантен, романтичен!
Песента им като мелодичен пролив.
Етюд прецизен, нереален и епичен!
Но ето, горската симфония утихна.
В безмълвие потъна цялата гора.
B един единствен миг покой настана.
Немотата се разля в невидима мъгла.
От далеко чу се тропот, тежък, бавен.
Звукът прониза горската снага.
В далечината силует яви се.
Образ, славен и омаен! Лик потънал в светлина!
Горски дух величен и премъдър!
Мистичен господар, сакрален, осветен.
Елен с премяна, бяла като пухкав сняг.
Виден сън вълшебен - нереален, озарен!
Слънце сякаш грее му в рогата!
Сияен летен изгрев - страстен, позлатен!
Очите му портал за неизведната вселена!
Лазурен поглед - мъдър, ярък, откровен!
Поздравиха го дърветата с поклон гръмовен.
Птиците покорно сведоха глава.
Пеперуди пременени като горски феи
танцуваха и фино пърхаха с крила.
Лесът сякаш във възторг отнесен беше
Изпаднала бе в транс митичната гора.
И тъй, премина плавно и замина волен,
пазителят на животворната искра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nebula Всички права запазени
