16 окт. 2019 г., 21:51

Горски вот

965 1 10

Започна се! Започна се борбата,

начело кой да бъде днес в гората.

Но с избори – било демократично,

а не с юмруци, грубо и първично.

 

Животните, щом искат да добруват,

ще трябва отговорно да гласуват.

Дали за Вълчо – пуснат от зандана,

или за дебеланата Мецана.

 

И всички днес се питат неспокойно,

ще имат ли те бъдеще достойно?

За кой ли тук да пуснат бюлетина,

че той ще властва не една година?

 

Вълчо непрекъснато се хвали

с приятелство с лисици и чакали –

все хищници, жестоки, безпощадни,

наточили зъби и вечно гладни.

 

Мецана е натрупала сланинки,

похапвайки медец и боровинки.

И води политика твърдо лява.

Добре ще бъде тя да управлява.

 

Ядосано Къртикът се изцепи:

– Наивници, от мен сте триж по-слепи!

Какъв ти мед!? Каква ти там левица!?

Тя, Мечката, отдавна е стръвница!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така, че... Да изберат... Мен... По-зле няма да стане (да бе, да)
    Поздравявам те 😋😜😋
  • Прав е бай ви Алеко, прааааааав!!!
  • „… Да ти кажа ли правичката? - И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“
  • Картинката е ясна!
  • Ами няма други! При тези кандидати, смее ли някой друг, да се включи в надпреварата. Но, след като искате приказни герои, вижте следващото стихотворение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...