...горя...и пламтя...
В мене тлееш, във теб аз догарям,
пак сияйни лакатуши горят...
Пак забързана ровя в жарава,
в длани алени болки пищят.
Загнездени в очите искрите
пламват в луди пожари... горят.
Господи, запази ни душите!
А телата ни нека пламтят.
От желание сълзят ми очите,
от очакване свеждам глава,
но, докоснала теб сред звездите,
като факел планетно горя.
Със космическа жар те догонвам,
в галактическа арка трептя,
от вселенският огън в гърдите
с тази обич, във тебе пламтя...
пак сияйни лакатуши горят...
Пак забързана ровя в жарава,
в длани алени болки пищят.
Загнездени в очите искрите
пламват в луди пожари... горят.
Господи, запази ни душите!
А телата ни нека пламтят.
От желание сълзят ми очите,
от очакване свеждам глава,
но, докоснала теб сред звездите,
като факел планетно горя.
Със космическа жар те догонвам,
в галактическа арка трептя,
от вселенският огън в гърдите
с тази обич, във тебе пламтя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
