6 окт. 2018 г., 21:19

Гошко през есента

1.3K 2 8

Август липсва на морето

и водата там изстина...

Гошко, гледаше в небето -

Ято щъркели премина.

 

С много мъка се сбогува

той с отминалото лято!

Цял Септември боледува,

даже тихо си поплака!

 

И дори, не бе приключил

с “мимо - летния” си сън,

Гошко, трябваше да учи,

чу да бие - школски звън!

 

По неволя - той прекрачи

през училищния праг.

С куп контролни и задачи

да се мъчи, почна пак!

 

Но в главата му кънтяха

девет - балови вълни! -

Тройки в дневника валяха,

двойка даже се яви!

 

А баща му... го погледна,

после каза му: - Добре!

Ти видял си за последно

нашто хубаво море!

 

И Гошко, много се обиди,

че през новия сезон

синьото море ще види

през огънат макарон!

 

Взе нещата насериозно 

и започна да внимава...

Куп шестици най-фамозно

взе от раз да получава!

 

Да се учи... беше лесно...

и Гошко, бързо се поправи!

И във циганската есен,

той за лятото забрави!

 

Но за следващото лято,

Тати... пак му обеща,

че ще скочат във водата,

те от рано - в пролетта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Юри Йовев

Октомври 2018 

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

  • Гошко, Дочка поздравява
    за прекрасния куплет!
    И куп шестици обещава
    на баща си занапред!

    Благодаря!
  • Гошковият татко има
    възпитателен подход
    с резултати ненадминати
    и следа за цял живот!

    Браво и от мен!
  • Благодаря ти, Мария! Поздрави!
  • Нямам свободен глас, но те подкрепям!
  • Благодаря ти, Иржи! Понякога трудът не стига, но рано или късно се отблагодарява и възнаграждава ! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...