6.10.2018 г., 21:19

Гошко през есента

1.3K 2 8

Август липсва на морето

и водата там изстина...

Гошко, гледаше в небето -

Ято щъркели премина.

 

С много мъка се сбогува

той с отминалото лято!

Цял Септември боледува,

даже тихо си поплака!

 

И дори, не бе приключил

с “мимо - летния” си сън,

Гошко, трябваше да учи,

чу да бие - школски звън!

 

По неволя - той прекрачи

през училищния праг.

С куп контролни и задачи

да се мъчи, почна пак!

 

Но в главата му кънтяха

девет - балови вълни! -

Тройки в дневника валяха,

двойка даже се яви!

 

А баща му... го погледна,

после каза му: - Добре!

Ти видял си за последно

нашто хубаво море!

 

И Гошко, много се обиди,

че през новия сезон

синьото море ще види

през огънат макарон!

 

Взе нещата насериозно 

и започна да внимава...

Куп шестици най-фамозно

взе от раз да получава!

 

Да се учи... беше лесно...

и Гошко, бързо се поправи!

И във циганската есен,

той за лятото забрави!

 

Но за следващото лято,

Тати... пак му обеща,

че ще скочат във водата,

те от рано - в пролетта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

Октомври 2018 

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

  • Гошко, Дочка поздравява
    за прекрасния куплет!
    И куп шестици обещава
    на баща си занапред!

    Благодаря!
  • Гошковият татко има
    възпитателен подход
    с резултати ненадминати
    и следа за цял живот!

    Браво и от мен!
  • Благодаря ти, Мария! Поздрави!
  • Нямам свободен глас, но те подкрепям!
  • Благодаря ти, Иржи! Понякога трудът не стига, но рано или късно се отблагодарява и възнаграждава ! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...