6 окт. 2009 г., 08:40

Господи, ще мълча!

952 0 16

Краката ми не държат

към нея да побегна...

Крилете ми - счупени,

към нея да полетя...

Ханджарът - ръждясал

въжетата да разсека.

Нищо не искам сега.

Една земя ми стига.

Говорех и някога

за луна недолюбена,

за неразумния дъжд,

за коня и за седлото,

за вярност и сила,

за мъж...

Поляната бе леглото...

Повече няма да пея

за Дивата орхидея,

за моята буйна лоза!

Господи, ще мълча!

Простих на всички длъжници

и приятели и циници.

Всичко, което можеше

да се прости им простих.

Разписките им изгорих.

Но, отвътре, ме още изгаря,

че тя открадна моята Вяра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не вероятно, а съм прав! Когато една песен е направена по мои стихове мястото И е в раздел "музика", а не в джиесема ми - аз стихове на "лични" не пиша! И аз благодаря за вниманието! Зем.
  • Зем опитай и нея да разбереш и да простиш,Не губи вяра във доброто!
  • Вероятно си прав, но не съжалявам! Само песните си мога да подарявам, такава е кармата ми! Благодаря за вниманието.
  • Няколко думи
    Няколко думи, обич моя, за любовта.
    На твоето щастие дали съм предтеча?!
    Не се ядосвай! Стават и чудеса,
    ако останеш със мен тази вечер...

    За теб, обич моя, се сплита стихът.
    За мен е и сложно и просто
    да съм отеца на твоите стройни бедра,
    на твоите устни да съм апостол...

    Аз съм светията с ключове във ръцете.
    Твой сляп спътник, по пътя към Рая.
    Звездите в очите ти - щастливо засветили,
    а по гърдите ти - нашата вечер догаря...

    Е така става, като ме провокирате!
    Зем.
  • Без вяра сме за никъде...Но с прошката сме за Рая! Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...