6.10.2009 г., 8:40

Господи, ще мълча!

950 0 16

Краката ми не държат

към нея да побегна...

Крилете ми - счупени,

към нея да полетя...

Ханджарът - ръждясал

въжетата да разсека.

Нищо не искам сега.

Една земя ми стига.

Говорех и някога

за луна недолюбена,

за неразумния дъжд,

за коня и за седлото,

за вярност и сила,

за мъж...

Поляната бе леглото...

Повече няма да пея

за Дивата орхидея,

за моята буйна лоза!

Господи, ще мълча!

Простих на всички длъжници

и приятели и циници.

Всичко, което можеше

да се прости им простих.

Разписките им изгорих.

Но, отвътре, ме още изгаря,

че тя открадна моята Вяра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не вероятно, а съм прав! Когато една песен е направена по мои стихове мястото И е в раздел "музика", а не в джиесема ми - аз стихове на "лични" не пиша! И аз благодаря за вниманието! Зем.
  • Зем опитай и нея да разбереш и да простиш,Не губи вяра във доброто!
  • Вероятно си прав, но не съжалявам! Само песните си мога да подарявам, такава е кармата ми! Благодаря за вниманието.
  • Няколко думи
    Няколко думи, обич моя, за любовта.
    На твоето щастие дали съм предтеча?!
    Не се ядосвай! Стават и чудеса,
    ако останеш със мен тази вечер...

    За теб, обич моя, се сплита стихът.
    За мен е и сложно и просто
    да съм отеца на твоите стройни бедра,
    на твоите устни да съм апостол...

    Аз съм светията с ключове във ръцете.
    Твой сляп спътник, по пътя към Рая.
    Звездите в очите ти - щастливо засветили,
    а по гърдите ти - нашата вечер догаря...

    Е така става, като ме провокирате!
    Зем.
  • Без вяра сме за никъде...Но с прошката сме за Рая! Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...