Господи, ще мълча!
Краката ми не държат
към нея да побегна...
Крилете ми - счупени,
към нея да полетя...
Ханджарът - ръждясал
въжетата да разсека.
Нищо не искам сега.
Една земя ми стига.
Говорех и някога
за луна недолюбена,
за неразумния дъжд,
за коня и за седлото,
за вярност и сила,
за мъж...
Поляната бе леглото...
Повече няма да пея
за Дивата орхидея,
за моята буйна лоза!
Господи, ще мълча!
Простих на всички длъжници
и приятели и циници.
Всичко, което можеше
да се прости им простих.
Разписките им изгорих.
Но, отвътре, ме още изгаря,
че тя открадна моята Вяра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени