Oct 6, 2009, 8:40 AM

Господи, ще мълча!

  Poetry » Other
951 0 16

Краката ми не държат

към нея да побегна...

Крилете ми - счупени,

към нея да полетя...

Ханджарът - ръждясал

въжетата да разсека.

Нищо не искам сега.

Една земя ми стига.

Говорех и някога

за луна недолюбена,

за неразумния дъжд,

за коня и за седлото,

за вярност и сила,

за мъж...

Поляната бе леглото...

Повече няма да пея

за Дивата орхидея,

за моята буйна лоза!

Господи, ще мълча!

Простих на всички длъжници

и приятели и циници.

Всичко, което можеше

да се прости им простих.

Разписките им изгорих.

Но, отвътре, ме още изгаря,

че тя открадна моята Вяра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не вероятно, а съм прав! Когато една песен е направена по мои стихове мястото И е в раздел "музика", а не в джиесема ми - аз стихове на "лични" не пиша! И аз благодаря за вниманието! Зем.
  • Зем опитай и нея да разбереш и да простиш,Не губи вяра във доброто!
  • Вероятно си прав, но не съжалявам! Само песните си мога да подарявам, такава е кармата ми! Благодаря за вниманието.
  • Няколко думи
    Няколко думи, обич моя, за любовта.
    На твоето щастие дали съм предтеча?!
    Не се ядосвай! Стават и чудеса,
    ако останеш със мен тази вечер...

    За теб, обич моя, се сплита стихът.
    За мен е и сложно и просто
    да съм отеца на твоите стройни бедра,
    на твоите устни да съм апостол...

    Аз съм светията с ключове във ръцете.
    Твой сляп спътник, по пътя към Рая.
    Звездите в очите ти - щастливо засветили,
    а по гърдите ти - нашата вечер догаря...

    Е така става, като ме провокирате!
    Зем.
  • Без вяра сме за никъде...Но с прошката сме за Рая! Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....