Господин Астролог
Ех, Господин Астролог,
как само ми го предсказахте!
Как сърцето ми хвърлихте в смут!
Как душата опразнихте
от безполезните митове
и ги заровихте!
Как надеждата плаха
извън Слънчевата система
сякаш запратихте
и докарахте нова!
От Сириус?
От Карпатите?
Или от най-, ама най-тъмните
Космически щати?
Уж било “на добре”
(във различните звездни аспекти),
а веднага – о, не! -
имат контра-проекти
за съдбата ми
мойте орисници!
Господин Астролог,
винаги ли са толкова стиснати?
И кармично било?!
Значи – няма го изходът?
Наказание някакво!?
Без да помня произхода
на това провинение?!
Без дори разкаяние
да предам чрез звездите
за това си деяние?
И внезапно се сещам -
ами аз съм добре,
Господин Астролог!
От какво се оплаквам?
Две дечица прекрасни.
Няколко много
стабилни приятелства.
Вярвам в Бог.
За какво ми е да Ви питам
за още и още, и още?
Ех, Господин Астролог,
май напразно
изгубих Ви времето снощи!
Колко много страдания;
както казват – море -
във космичния звезден тефтер
са записани:
сълзища и мизерия,
болести и недъзи,
изнасилвания, убийства…
Ако тези неща са ми писани,
Господин Астролог,
предпочитам все пак
да не зная!
Всъщност аз съм щастлива!
Или поне се опитвам!
Или поне го желая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
