Господин Астролог
Ех, Господин Астролог,
как само ми го предсказахте!
Как сърцето ми хвърлихте в смут!
Как душата опразнихте
от безполезните митове
и ги заровихте!
Как надеждата плаха
извън Слънчевата система
сякаш запратихте
и докарахте нова!
От Сириус?
От Карпатите?
Или от най-, ама най-тъмните
Космически щати?
Уж било “на добре”
(във различните звездни аспекти),
а веднага – о, не! -
имат контра-проекти
за съдбата ми
мойте орисници!
Господин Астролог,
винаги ли са толкова стиснати?
И кармично било?!
Значи – няма го изходът?
Наказание някакво!?
Без да помня произхода
на това провинение?!
Без дори разкаяние
да предам чрез звездите
за това си деяние?
И внезапно се сещам -
ами аз съм добре,
Господин Астролог!
От какво се оплаквам?
Две дечица прекрасни.
Няколко много
стабилни приятелства.
Вярвам в Бог.
За какво ми е да Ви питам
за още и още, и още?
Ех, Господин Астролог,
май напразно
изгубих Ви времето снощи!
Колко много страдания;
както казват – море -
във космичния звезден тефтер
са записани:
сълзища и мизерия,
болести и недъзи,
изнасилвания, убийства…
Ако тези неща са ми писани,
Господин Астролог,
предпочитам все пак
да не зная!
Всъщност аз съм щастлива!
Или поне се опитвам!
Или поне го желая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
