12 февр. 2019 г., 09:39

Господни пчелини

724 4 10

ГОСПОДНИ ПЧЕЛИНИ

 

Тук спяха пчелите на Господ,
в уютния скут на звездите,
в постеля – красива и проста,
и пиха нектар до насита.

 

Но кой ли в нощта се промъкна
и бишна заспалия кошер,
разрови със лакоми пръсти
и счупи печата му восъчен?

 

Отнесъл небесната амбра,
набъбвала кротко и тихо,
той сякаш ограби душата ми,
с каверни тя зейна – разбита.

 

И как се кърви до премала
аз виждам над спящите къщи.
Но гладят крилцата си смачкани
и бавно пчелите се връщат.

 

И знам, че такива грабежи
тепърва през мен ще преминат.
А Господ – добър и разнежен,
отново ще зида пчелини.

 

В.Й. 10 февруари 2019 г., София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...