ГОСПОДНИ ПЧЕЛИНИ
Тук спяха пчелите на Господ,
в уютния скут на звездите,
в постеля – красива и проста,
и пиха нектар до насита.
Но кой ли в нощта се промъкна
и бишна заспалия кошер,
разрови със лакоми пръсти
и счупи печата му восъчен?
Отнесъл небесната амбра,
набъбвала кротко и тихо,
той сякаш ограби душата ми,
с каверни тя зейна – разбита.
И как се кърви до премала
аз виждам над спящите къщи.
Но гладят крилцата си смачкани
и бавно пчелите се връщат.
И знам, че такива грабежи
тепърва през мен ще преминат.
А Господ – добър и разнежен,
отново ще зида пчелини.
В.Й. 10 февруари 2019 г., София
© Валентина Йотова Всички права запазени