28 февр. 2012 г., 13:39

Гост

793 0 6

Добре дошъл си тази нощ,

аз чакам твоето завръщане,

пристигаш като летен бриз,

пристъпваш лекичко на пръсти

или си разстърващ, ураганен взрив,

тайфун, помитащ всякакви задръжки,

забавяш се понякога почти,

като дете разсърдено се мръщиш,

друг път целуваш ме за миг

и бързо бягаш в тъмнината,

променлив, тъй неуловим е твоят лик,

но търся пак прегръдката позната.

И всяка нощ си най-любимият ми гост

с различна и омайна маска непозната.

Здравей, мой сън! - приятен или лош,

аз чакам да почукаш на вратата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...