Feb 28, 2012, 1:39 PM

Гост

  Poetry » Other
789 0 6

Добре дошъл си тази нощ,

аз чакам твоето завръщане,

пристигаш като летен бриз,

пристъпваш лекичко на пръсти

или си разстърващ, ураганен взрив,

тайфун, помитащ всякакви задръжки,

забавяш се понякога почти,

като дете разсърдено се мръщиш,

друг път целуваш ме за миг

и бързо бягаш в тъмнината,

променлив, тъй неуловим е твоят лик,

но търся пак прегръдката позната.

И всяка нощ си най-любимият ми гост

с различна и омайна маска непозната.

Здравей, мой сън! - приятен или лош,

аз чакам да почукаш на вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...