Любо (Любен Стефанов)
86 202
31 мая 2007 г., 08:40

ГОСТ 

  Поэзия
1161 0 5
 

ГОСТ


Това за времето е ясно.

То няма да се промени.

Ще си тече така, безстрастно,

когато свърнеме встрани

от неговия ход ,защото -

за нас е той недостижим.

И като кораб, хвърлил котва,

 в тих пристан ще се приютим.

Но за това сега не бива

да мисля, даже да греша.

Човек не Времето убива,

а собствената си душа,

щом вместо да се окопити

и сложи чувствата си в ред,

остави с виното изпито,

да изтече вкусът на мед.

И не това ще го повтарям,

нали си има всеки вкус.

А кой каквото и да прави -

на времето си не е чужд.

То все така ще ни посреща.

И смисълът е много прост -

дали светец или пък грешник,

за него ти си само... Гост.

© Любен Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??