ГОСТ
ГОСТ
Това за времето е ясно.
То няма да се промени.
Ще си тече така, безстрастно,
когато свърнеме встрани
от неговия ход ,защото -
за нас е той недостижим.
И като кораб, хвърлил котва,
в тих пристан ще се приютим.
Но за това сега не бива
да мисля, даже да греша.
Човек не Времето убива,
а собствената си душа,
щом вместо да се окопити
и сложи чувствата си в ред,
остави с виното изпито,
да изтече вкусът на мед.
И не това ще го повтарям,
нали си има всеки вкус.
А кой каквото и да прави -
на времето си не е чужд.
То все така ще ни посреща.
И смисълът е много прост -
дали светец или пък грешник,
за него ти си само... Гост.
© Любен Стефанов All rights reserved.
