Гостенка

2 июн. 2011 г., 20:50

Поэзия » Философская

1021 0 3

Щом дошла си до мойта врата

и усмихваш се сдържано, гостенко,

влез да пием със теб по една

върла дунавска греяна гроздовка!

Ще си кажем с теб много неща,

че с коси от сребро ме даруваш,

че почти аз съм стара мома

и че вече не ми се лудува...

И макар че в очите ми още

бликат искри на някаква ярост

да живея... Сред вихъра нощен

пред вратата ми спряла си, Старост.