Гостенка
Щом дошла си до мойта врата
и усмихваш се сдържано, гостенко, влез да пием със теб по една върла дунавска греяна гроздовка! Ще си кажем с теб много неща, че с коси от сребро ме даруваш, че почти аз съм стара мома и че вече не ми се лудува... И макар че в очите ми още бликат искри на някаква ярост да живея... Сред вихъра нощен пред вратата ми спряла си, Старост.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Маринова Все права защищены
