Jun 2, 2011, 8:50 PM

Гостенка 

  Poetry » Phylosophy
1001 0 3

Щом дошла си до мойта врата

и усмихваш се сдържано, гостенко,  
влез да пием със теб по една  
върла дунавска греяна гроздовка!
Ще си кажем с теб много неща,  
че с коси от сребро ме даруваш,  
че почти аз съм стара мома
и че вече не ми се лудува...   
И макар че в очите ми още  
бликат искри на някаква ярост  
да живея... Сред вихъра нощен  
пред вратата ми спряла си, Старост. 

© Гинка Якимова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??