Щом дошла си до мойта врата
и усмихваш се сдържано, гостенко, влез да пием със теб по една върла дунавска греяна гроздовка! Ще си кажем с теб много неща, че с коси от сребро ме даруваш, че почти аз съм стара мома и че вече не ми се лудува... И макар че в очите ми още бликат искри на някаква ярост да живея... Сред вихъра нощен пред вратата ми спряла си, Старост.© Гинка Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
