Гостенка
Щом дошла си до мойта врата
и усмихваш се сдържано, гостенко, влез да пием със теб по една върла дунавска греяна гроздовка! Ще си кажем с теб много неща, че с коси от сребро ме даруваш, че почти аз съм стара мома и че вече не ми се лудува... И макар че в очите ми още бликат искри на някаква ярост да живея... Сред вихъра нощен пред вратата ми спряла си, Старост.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Маринова Всички права запазени
