2.06.2011 г., 20:50 ч.

Гостенка 

  Поезия » Философска
911 0 3

Щом дошла си до мойта врата

и усмихваш се сдържано, гостенко,  
влез да пием със теб по една  
върла дунавска греяна гроздовка!
Ще си кажем с теб много неща,  
че с коси от сребро ме даруваш,  
че почти аз съм стара мома
и че вече не ми се лудува...   
И макар че в очите ми още  
бликат искри на някаква ярост  
да живея... Сред вихъра нощен  
пред вратата ми спряла си, Старост. 

© Гинка Якимова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??