Щом дошла си до мойта врата
и усмихваш се сдържано, гостенко,
влез да пием със теб по една
върла дунавска греяна гроздовка!
Ще си кажем с теб много неща,
че с коси от сребро ме даруваш,
че почти аз съм стара мома
и че вече не ми се лудува...
И макар че в очите ми още
бликат искри на някаква ярост
да живея... Сред вихъра нощен
пред вратата ми спряла си, Старост.