Самодива (Вики)
535 5962
7 авг. 2008 г., 13:19

Гостенка 

  Поэзия
680 0 18
В ден дъждовно-безличен
(бях сама у дома)
имах гостенка лична -
посети ме смъртта.
Във очите гореше
спотаена тъга,
ала страшна не беше
и дойде без коса.
С глас задгробен ми каза:
"Не, не идвам за теб,
но въпрос си задавам
и си търся ответ.
Я кажи ми, момиче,
(ако знаеш сама)
как така ме отричат,
а към мен се стремят?
Уж животът красив е,
а пък страшна съм аз
и човекът щастлив е,
щом не съм между вас,
но защо не поиска
жив да бъде в света?
Що за глупост безсмислена
е да чакаш смъртта?!"

Да отвърна не можех -
бе гласа ми сломен,
ала мисъл тревожна
се загнезди у мен,
че човек все очаква
кротко сетния час
и живота оплаква
после с траурен глас.
Но дали се досеща
за мига пропилян...
Не смъртта е зловеща,
а живот неживян.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??