2 июл. 2020 г., 11:30

Готова

792 0 0

Докосва ме морето с нежни юнски ласки,
насища ме със злато - песъчинки жадни.
Разлива се в искрящи сини краски
и страстно ме целува с устните си хладни.
Дъждовете на душата ми изпива
и чезна разпиляна в шумна пяна бяла.
В седефа между миди ме открива
и ме събира с тътен, цяла отмаляла.
С дъх илюзиите си събличам, 
и бавно, бавно голотата си обличам.
Вълна една изпращам
и чакам да ме близне нова,
солта във пазва скътвам
да съм готова...

ЗримА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...