Докосва ме морето с нежни юнски ласки,
насища ме със злато - песъчинки жадни.
Разлива се в искрящи сини краски
и страстно ме целува с устните си хладни.
Дъждовете на душата ми изпива
и чезна разпиляна в шумна пяна бяла.
В седефа между миди ме открива
и ме събира с тътен, цяла отмаляла.
С дъх илюзиите си събличам, 
и бавно, бавно голотата си обличам.
Вълна една изпращам
и чакам да ме близне нова,
солта във пазва скътвам
да съм готова...

ЗримА