22 мая 2016 г., 21:58  

Говорѝ ми...

1.7K 8 14

Говорѝ ми...

"Parla più piano e nessuno sentirà..."

 

Говорѝ ми, обич моя, говори...
Много тихо, ще ни чуе някой.
Ще поиска да ни раздели.
И тогава ще ме вземе мракът.

 

Говорѝ ми, обич моя, аз съм тук.
В мен преливат тихо твойте думи.
Мога да те чуя и без звук -
само с тази обич помежду ни.

 

Говорѝ ми, обич моя, със очи.
Те са ми звездите, казват всичко. 
Даже и когато си мълчим,
в тях усещам твоето "обичам".

 

Говорѝ ми, обич моя, като в стих
сгушена в ръцете ми заспивай.
Аз ще те обичам всеки миг
и със любовта ще те завивам.

 

Говорѝ ми, обич моя, и помни -
няма ли те, любовта ми бяла
ще изстине. Ще се вкамени.
И ще се превърне в пясък цяла...

 

Говорѝ ми, обич моя... Само ти
си онази сила, без която
аз не бих бил жив. Нито щастлив.
Никога и нийде на земята
.

 

Говорѝ ми, обич моя, говори...

 

                                                           20.05.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

https://youtu.be/Qc0eKfeu2H8

Комментарии

Комментарии

  • Ето, сега видях, че този автор не е влизал тук от близо две години, наистина жалко, Дано поне все още пише. Жалко е и друго, когато чуждите стихове започнат да ти напомнят за твоите. И започнеш да даваш съвети как трябва да се напише чужда творба. Това вече е цензура, все тая - осъзната, или неволна. Говоря за коментара на Ани Монева ако не е ясно.
  • Много съм съгласен с Анабел-Пролет тук. Вярно, че стихът е изпълнен в "строга" форма, размер 4/4 примерно или както ви харесва, но пък си е твой.
    Аз лично не бих променил и буква в нещо свое, написано вече.
  • Невероятно е! Как е възможно обаче да " "успокоя топката" в края" според съветите на някой. Този някой е с друга душевност, с други преживявания и не може да почувства точно вътрешното състояние на автора, което точно в този момент е такова. След един ден може да е друго. Но точно това му е уникалното, докосващото, че усещаме трепета и преживяването му. Това да не е боядисване на стена, че някой да каже - ей там в ъгъла може по-светло. Променено - не е вече същото. Вслушвайте се щом искате в съветите на хората, но не си променяйте творбите защото по този начин отнемате от жарта си и прибавяте плява.
  • !!
  • Прекрасно!
    Сега откривам поезията ти, но ще я чета.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...