askme
50 250
22 мая 2016 г., 21:58  

Говорѝ ми... 

  Поэзия » Любовная
1377 8 14

Говорѝ ми...

"Parla più piano e nessuno sentirà..."

 

Говорѝ ми, обич моя, говори...
Много тихо, ще ни чуе някой.
Ще поиска да ни раздели.
И тогава ще ме вземе мракът.

 

Говорѝ ми, обич моя, аз съм тук.
В мен преливат тихо твойте думи.
Мога да те чуя и без звук -
само с тази обич помежду ни.

 

Говорѝ ми, обич моя, със очи.
Те са ми звездите, казват всичко. 
Даже и когато си мълчим,
в тях усещам твоето "обичам".

 

Говорѝ ми, обич моя, като в стих
сгушена в ръцете ми заспивай.
Аз ще те обичам всеки миг
и със любовта ще те завивам.

 

Говорѝ ми, обич моя, и помни -
няма ли те, любовта ми бяла
ще изстине. Ще се вкамени.
И ще се превърне в пясък цяла...

 

Говорѝ ми, обич моя... Само ти
си онази сила, без която
аз не бих бил жив. Нито щастлив.
Никога и нийде на земята.

 

Говорѝ ми, обич моя, говори...

 

                                                           20.05.2016

 

© Все права защищены

https://youtu.be/Qc0eKfeu2H8

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето, сега видях, че този автор не е влизал тук от близо две години, наистина жалко, Дано поне все още пише. Жалко е и друго, когато чуждите стихове започнат да ти напомнят за твоите. И започнеш да даваш съвети как трябва да се напише чужда творба. Това вече е цензура, все тая - осъзната, или неволна. Говоря за коментара на Ани Монева ако не е ясно.
  • Много съм съгласен с Анабел-Пролет тук. Вярно, че стихът е изпълнен в "строга" форма, размер 4/4 примерно или както ви харесва, но пък си е твой.
    Аз лично не бих променил и буква в нещо свое, написано вече.
  • Невероятно е! Как е възможно обаче да " "успокоя топката" в края" според съветите на някой. Този някой е с друга душевност, с други преживявания и не може да почувства точно вътрешното състояние на автора, което точно в този момент е такова. След един ден може да е друго. Но точно това му е уникалното, докосващото, че усещаме трепета и преживяването му. Това да не е боядисване на стена, че някой да каже - ей там в ъгъла може по-светло. Променено - не е вече същото. Вслушвайте се щом искате в съветите на хората, но не си променяйте творбите защото по този начин отнемате от жарта си и прибавяте плява.
  • !!
  • Прекрасно!
    Сега откривам поезията ти, но ще я чета.
  • Много нежно и въздействащо!
  • Прекрасно...
  • Благодаря на всички.
    Ани, оцених забележката, че патетичния тон в края не пасва на цялостния спокоен тон на стихчето. Но тъй като не ми се откъсна от сърцето да го махна, реших да Ви послушам и да се опитам поне да "успокоя топката" в края с препоръчания едноредов завършек. Благодаря за различния поглед.
  • Много красиво... Само поправи буквичката в "земАта" - в последната дума от последния стих. Прочетох си го с "я", разбира се.
  • Прекрасно е
  • Една вълнуваща изповед...
  • Върна си го с онова "бръкна ми в сърцето"
    :*
  • Харесах.
  • Красиво и нежно. Ще си позволя обаче да напиша, че би било добре да помислиш над последния куплет. Финалът ти е твърде декларативен. Както и И -то в " И ще се превърне в пясък цяла..." според мен е излишно. Може би финалът само с един ред " Говори ми обич моя... говори" е напълно достатъчен. Мнението ми разбира се е неангажиращо. Просто наистина ми хареса чувството в думите ти... Напомни ми и нещо мое.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/mig-bezvremie-1
Предложения
: ??:??