22 мая 2016 г., 21:58  

Говорѝ ми...

1.7K 8 14

Говорѝ ми...

"Parla più piano e nessuno sentirà..."

 

Говорѝ ми, обич моя, говори...
Много тихо, ще ни чуе някой.
Ще поиска да ни раздели.
И тогава ще ме вземе мракът.

 

Говорѝ ми, обич моя, аз съм тук.
В мен преливат тихо твойте думи.
Мога да те чуя и без звук -
само с тази обич помежду ни.

 

Говорѝ ми, обич моя, със очи.
Те са ми звездите, казват всичко. 
Даже и когато си мълчим,
в тях усещам твоето "обичам".

 

Говорѝ ми, обич моя, като в стих
сгушена в ръцете ми заспивай.
Аз ще те обичам всеки миг
и със любовта ще те завивам.

 

Говорѝ ми, обич моя, и помни -
няма ли те, любовта ми бяла
ще изстине. Ще се вкамени.
И ще се превърне в пясък цяла...

 

Говорѝ ми, обич моя... Само ти
си онази сила, без която
аз не бих бил жив. Нито щастлив.
Никога и нийде на земята
.

 

Говорѝ ми, обич моя, говори...

 

                                                           20.05.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

https://youtu.be/Qc0eKfeu2H8

Комментарии

Комментарии

  • Ето, сега видях, че този автор не е влизал тук от близо две години, наистина жалко, Дано поне все още пише. Жалко е и друго, когато чуждите стихове започнат да ти напомнят за твоите. И започнеш да даваш съвети как трябва да се напише чужда творба. Това вече е цензура, все тая - осъзната, или неволна. Говоря за коментара на Ани Монева ако не е ясно.
  • Много съм съгласен с Анабел-Пролет тук. Вярно, че стихът е изпълнен в "строга" форма, размер 4/4 примерно или както ви харесва, но пък си е твой.
    Аз лично не бих променил и буква в нещо свое, написано вече.
  • Невероятно е! Как е възможно обаче да " "успокоя топката" в края" според съветите на някой. Този някой е с друга душевност, с други преживявания и не може да почувства точно вътрешното състояние на автора, което точно в този момент е такова. След един ден може да е друго. Но точно това му е уникалното, докосващото, че усещаме трепета и преживяването му. Това да не е боядисване на стена, че някой да каже - ей там в ъгъла може по-светло. Променено - не е вече същото. Вслушвайте се щом искате в съветите на хората, но не си променяйте творбите защото по този начин отнемате от жарта си и прибавяте плява.
  • !!
  • Прекрасно!
    Сега откривам поезията ти, но ще я чета.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...