(Гр)ад

20 сент. 2014 г., 09:59

Поэзия » Философская

1124 2 2

Не ме плаши! Живял съм и във Рая!
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!

Да чувам (сутрин), как растат житата,
с възкръснал плам в очите. (На дете).
Прозряло в миг: Светът му е приятел.
Макар и скрит (зад маска)! На Човек...

Но в онзи ден се лутах (без Сърцето),
пък Адът дружно викаше: “Страхлив”,
Харон във мен се взря, а беше Петък.
И после чух, сред плясък: “Затвори”...

(Гр)ад

Свързани произведения

Комментарии

Предложения