ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
20.09.2014 г., 9:59 ч.

(Гр)ад 

  Поезия » Философска
1105 2 2

Не ме плаши! Живял съм и във Рая!
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!

Да чувам (сутрин), как растат житата,
с възкръснал плам в очите. (На дете).
Прозряло в миг: Светът му е приятел.
Макар и скрит (зад маска)! На Човек...

Но в онзи ден се лутах (без Сърцето),
пък Адът дружно викаше: “Страхлив”,
Харон във мен се взря, а беше Петък.
И после чух, сред плясък: “Затвори”...

© Ангел Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??