Не ме плаши! Живял съм и във Рая!
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!
Да чувам (сутрин), как растат житата,
с възкръснал плам в очите. (На дете).
Прозряло в миг: Светът му е приятел.
Макар и скрит (зад маска)! На Човек...
Но в онзи ден се лутах (без Сърцето),
пък Адът дружно викаше: “Страхлив”,
Харон във мен се взря, а беше Петък.
И после чух, сред плясък: “Затвори”...
© Ангел Колев All rights reserved.