Денем и нощем работи машината,
смазана плътно с бензин и бълвоч -
храчи бетон и метал по родината,
гълта дърво след дърво.
Тумор асфалтен - расте от несгодата,
фини разсейки преплита по картата.
Кътаме глътчици въздух в природата.
Свършат ли - жална ни майката.
Знаем, подхранваме болест с летален край,
тя пък изсмуква ни сетните сили.
Расне градът, ала вика ни онзи рай -
там, дето сме се родили...
© Миглена Миткова Все права защищены