В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.

Отмина твойта пролет дивна.
Отмина твойто славно време.
И на житейската градина през
трудностите ти премина.

В сърцето болка не изпитвай.
Настъпи твойта есен златна.
И в своята градина на живота
със вяра и надежда пак гради ти.

Засаждай своите цветя неземни.
Посявай семенцата им безценни.
Че любовта, творяща тази красота,
единствено остава на света.

И в тях душата ти ще се засели.
И винаги с усмивка ще ни гледа.
И всеки, който спре във таз градина,
ще чувства дълго, как теб те има.


Танелия
05.07.2013