В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна.
Отмина твойто славно време.
И на житейската градина през
трудностите ти премина.
В сърцето болка не изпитвай.
Настъпи твойта есен златна.
И в своята градина на живота
със вяра и надежда пак гради ти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up