Градината на мойта младост
В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна.
Отмина твойто славно време.
И на житейската градина през
трудностите ти премина.
В сърцето болка не изпитвай.
Настъпи твойта есен златна.
И в своята градина на живота
със вяра и надежда пак гради ти.
Засаждай своите цветя неземни.
Посявай семенцата им безценни.
Че любовта, творяща тази красота,
единствено остава на света.
И в тях душата ти ще се засели.
И винаги с усмивка ще ни гледа.
И всеки, който спре във таз градина,
ще чувства дълго, как теб те има.
Танелия
05.07.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Георгиева -Танелия Всички права запазени
