10 июн. 2007 г., 09:28
Градините на Ева_II
Ти се влюбваш в мен неусетно и лудо.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм северен вятър,
нося само прохлада
за твоите нощни копнежи
и мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм северен вятър,
нося само прохлада
за твоите нощни копнежи
и мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.
© Людмила Игнатова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Само така ще си желаната жена!
Поздрав и аплодисменти за красивия стих!