10 jun 2007, 9:28

Градините на Ева_II

  Poesía
672 0 1
Ти се влюбваш в мен неусетно и лудо.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм северен вятър,
нося само прохлада
за твоите нощни копнежи
и мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди пеперуда,облаче,прохлада!
    Само така ще си желаната жена!
    Поздрав и аплодисменти за красивия стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...