Jun 10, 2007, 9:28 AM

Градините на Ева_II

  Poetry
669 0 1
Ти се влюбваш в мен неусетно и лудо.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм северен вятър,
нося само прохлада
за твоите нощни копнежи
и мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бъди пеперуда,облаче,прохлада!
    Само така ще си желаната жена!
    Поздрав и аплодисменти за красивия стих!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...