lucil (Людмила Игнатова)
88 52
10.06.2007 г., 9:28 ч.

Градините на Ева_II 

  Поезия
489 0 1
Ти се влюбваш в мен неусетно и лудо.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм северен вятър,
нося само прохлада
за твоите нощни копнежи
и мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бъди пеперуда,облаче,прохлада!
    Само така ще си желаната жена!
    Поздрав и аплодисменти за красивия стих!
Предложения
: ??:??