10.06.2007 г., 9:28

Градините на Ева_II

670 0 1
Ти се влюбваш в мен неусетно и лудо.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм северен вятър,
нося само прохлада
за твоите нощни копнежи
и мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди пеперуда,облаче,прохлада!
    Само така ще си желаната жена!
    Поздрав и аплодисменти за красивия стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...