Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
в мъглява мрачност всичко се е сляло,
и птиците в заблуда като мене дремят
изгубили се в промеждутъка безвремие.
Самотен слънчев меч пробожда небесата
и мигом съживява и птиците, и сивотата
градът добива нови, светли очертания
и в ритъма на всекидневните дихания
забързан тротоарът, от стъпки трополи,
трамвай протяжнено по релсите ехти,
от изток слънцето деня довежда,
а Витоша се рее в синкава одежда; ...