11 апр. 2010 г., 22:44

Градска самота

1.2K 0 0

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,

а морският бриз отмества косата от лицата.

Те са студени - запленени в самотата.

 

И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.

Оставят само мръсна диря и продължават забързани,

отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.

 

Градска самота -

кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.

Градска самота -

живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.

 

Градска самота -

бездушни зверове замениха хората по улиците.

Градска самота -

а вечер в тия редове намират себе си самотниците.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...