11 апр. 2010 г., 22:44

Градска самота

1.2K 0 0

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,

а морският бриз отмества косата от лицата.

Те са студени - запленени в самотата.

 

И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.

Оставят само мръсна диря и продължават забързани,

отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.

 

Градска самота -

кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.

Градска самота -

живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.

 

Градска самота -

бездушни зверове замениха хората по улиците.

Градска самота -

а вечер в тия редове намират себе си самотниците.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...