Apr 11, 2010, 10:44 PM

Градска самота 

  Poetry » Other
928 0 0
По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани,
отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.
Градска самота -
кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.
Градска самота -
живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.
Градска самота -
бездушни зверове замениха хората по улиците. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??