Apr 11, 2010, 10:44 PM

Градска самота

  Poetry » Other
1.2K 0 0

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,

а морският бриз отмества косата от лицата.

Те са студени - запленени в самотата.

 

И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.

Оставят само мръсна диря и продължават забързани,

отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.

 

Градска самота -

кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.

Градска самота -

живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.

 

Градска самота -

бездушни зверове замениха хората по улиците.

Градска самота -

а вечер в тия редове намират себе си самотниците.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...